Евгений Еков
Източник: www.news.bg

Над 200 български учени и обществени дейци участваха в национална дискусия по съвременните проблеми в българо-македонските отношения.

Тя бе организирана от трите неправителствени организации - Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), Асоциация на българите по света (АБС) и Движение за българо-македонско приятелство (ДБМП). По време на дискусията бяха зададени много въпроси и направени конкретни предложения, които ще бъдат систематизирани.

В доклада си при откриването й акад. проф. д-р Григор Велев, председател на БАНИ, подчерта, че резултатите от проведената дискусия трябва да доведат до създаване на Концепция за нова политика на България спрямо Македония. В началото на дебата бе направен един преглед на македонския въпрос.

Акад. Димитър Гоцев разгледа обстойно "Борбите на българските национално-революционни и просветни организации (БНМОРО, ВМОРО, ВМОК, ВМРО и Българската екзархия) за освобождение на Македония". Създаването на Народна република Македония на антибългарска основа бе обект на изложението си дописният член на БАНИ Иван Николов. Той подчерта че това е било неизбежно, тъй като става през 1945 г. на базата на решението на Коминтерна за съществуване на „македонска нация".

В своето изказване проф. д-р Иван Кочев се спря на издадената от Македонската академия на науките и уметностите Енциклопедия „Македония". Той подчерта, че става дума за отношението на Македония към цялата българска хуманитаристика, към българската дипломация и въобще към всичко българско.

Проф. Кочев изтъкна и друг един факт - половината от съставената от над 300 „македонски учени" енциклопедия е насочена против България. Когато човек изчете тази енциклопедия, заяви той, стига до извода, че няма България, има само Македония. Затова Кочев приветства позицията на страната ни да се готви от БАН.

Според проф. Никола Алтънков ние се лутаме в едно блато и затова той предложи да се търси „нов подход". Защото България не е създала проекта Македония, това бе опит за решение на сръбски стратегически, географски и военен проблем.

След това в средата на 20 в. той е иззет и превърнат в комунистически проект. Затова според проф. Алтънков, докато комунизмът не изчезне, ние няма да се справим с македонския проблем. Той се аргументира и с факта, според него, че българският национализъм и в България, и в Македония е смачкан. В горния дух бе и изказването на Иван Николов, председател на Българския културно информационен център „Босилеград", който заяви, че процесът на дебългаризация на Македония е осъществен и със съдействието на българските комунисти и припомни македонизацията след Втората световна война на Пиринския край.

Това, по думите му, днес създавало проблеми в споровете с отявлените сърбомани в Скопие. Кога най-сетне, запита Николов, през Македония ще мине този информационен поток, който ще разруши фалшификациите на историята. Македония трябва да плати цената на членството си в ЕС, категоричен бе той. Пенчо Пенчев от "Обединени българи" обаче заяви, че и България, и Македония, и Сърбия, и Гърция, и Турция са извадени от европейските ценности така, както те са формулирани в Хартата за свободите в Европейския съюз.

Защото днес на страните-членки на ЕС и на тези, които се стремят към него, се предлага не съюз, а федерация,която не отговаря на интересите им. От своя страна, Петко Тодоров призова дискусията да бъде насочена към някаква цел, защото ни липсва национална доктрина, национално образование и национален идеал, а ведомствата и партиите не правят нищо за противодействие на политиката, която Македония води на дебългаризация.

В отговор на този апел акад. проф. д-р Григор Велев прочете проект на декларация до министър-председателя Бойко Борисов и до министъра на външните работи Николай Младенов. Той постави въпроса: „Защо България не изгради стратегия за политиката ни към Македония през последните 20 години?" и заяви, че новата ни политическа линия трябва да се основава на принципа - „Един народ в две държави" и понятията„българин и македонец" са синоними.

И стартира дискусията с питането: „Какви политически условия трябва да поставим пред правителството на Р Македония за урегулиране на нашите взаимоотношения?" В началото на дискусията по проектодекларацията д-р Иван Николов от БАНИ заяви, че македонският въпрос не трябва да се включва в контекста на проблема „Западни Балкани" и обясни защо България не трябва да излиза съвместно с Гърция в политиката за неприемане на Македония в ЕС.

Валентин Катарджиев изрази мнението си, че ако Македония бъде приета за член на ЕС, без да поставим условията си, то тогава ние ще бъдем в по-слаба позиция. Затова трябва, заяви той, да се включи в декларацията и точка, която да задължи българската дипломация да работи по-активно за разясняване на нашата позиция пред Брюксел и страните-членки на Европейската общност. Председателят на Македонския научен институт проф. д-р Трендафил Митев пък даде предложение правителството да прекара през Народното събрание решение, в което да се казва, че отношенията ни с Македония се градят на общия ни исторически корен.

И да бъде обяснено защо преди 23 години признахме републиката безусловно, а сега поставяме условия. Нужно е, според проф. Митев, също така да бъде заявено ясно, че ние нямаме претенции към държавата им!

Въз основа на проекта и дискусията организаторите формулираха българските национални приоритети, които българското правителство трябва да представи пред македонското като условие за приемането на Р Македония в ЕС:

1. Признаване съществуването на „Българска национална общност" в Р Македония;
2. Признава правото на всеки българин свободно да заявява и защитава националната си принадлежност в Р Македония;
3. Да се включи в графите за статистическо демографско проучване и националната идентичност - българин и българи, както са регистрирани други национални общности в Р Македония (албанци, власи, цигани, торбеши, сърби и др.);
4. Да се гарантира правото на българите в Р Македония да се сдружават в организации, движения и партии;
5. Политическите партии на българите да имат право да се регистрират за участие в изборите за парламент и президент, както и да издигат свои кандидати;
6. Да се гарантира правото на българите да издават свои вестници и да имат свои медии;
7. В районите, където живеят българи да се разреши разкриването на български училища, читалища и клубове;
8. Да се признае от Р Македония, че до 1945 г. включително по време на Османското владичество населението на Македония е било българско, говорел се е български език. В градовете Скопие, Битоля, Охрид и Струмица векове наред е имало български училища и черкви;
9. Да се разреши на български културно - просветни организации да реставрират исторически паметници, построени от българската държава;
10. Да се разреши на българската държава да възстанови и поддържа гробищните паркове на българските войници, загинали по време на Балканските и Първата световна война.

В заключение на приетата декларация се заявява, че авторите й искрено вярват, че премиерът и неговият екип ще отстояванационалната ни кауза за Македония последователно и безкомпромисно.

Снимка: Tomislav Medak